Здравейте, приятели, с малко закъснение сядам да споделя с вас интересното маршрутче, което си спретнах наскоро.Реших да се разходя до въпросната космическа станция. Най- интересното може би бе това , че научих за въпросният обект на 300км от София, докато бяхме на вело-ралито в Ст. Загора.И тъйй........потеглих по обяд от „пред гаража” и поех по познатата /не особенно приятна заради колите/ посока: през Хладилника-Драгалевци-Симеоново-Бистрица- Железница до местноста Брезите.Там на разклона при едноименното заведение кривнах по посока на с.Плана. И там започна същинското приятно каране.Търкалях се по безлюдното пътче покрай ухаещите борови горички и така неусетно /не че е далеч/ стигнах разклона при с.Плана и съседната й махала /следващия път ще се постарая да й запомня името/.Завих на дясно към махалата и след кратко изкачване вече се търкалях с новото си колело покрай къщите.Набързо се измуших от махалата и излязох на високо и открито при картофените ниви и започнах да се оглеждам за космическата станция.Викам си:”Ще да е на високо, че да я виждат извънземните...”, да ама не. Продължих да си карам покрай още едни къщички и оттам през една горичка, покрай една чешмичка ...и така неусетно започнах да се суркам по един долник.Шеметно спускане настана през гората, така се бях улисал, че забравих за къде съм тръгнал. И тъй както си летях с „200” се преземих на една голяяма поляна , с едни голееми сателитни чиний.Направо изумях.... и замръзнах, страшна работа.Прекрасно място, непременно отидете, лятото сигурно е още по приятно.На мен радостта ми не трая дълго. Студът, който ме бе сковал ме извади от изумлението ми и след кратко общуване с извънземните и кучетата, които ме посрещнаха, поех на обратно.Така се бях вледенил, че добре че бе пред мен шеметният байр от преди малко та се стоплих.И така на бързо стигнах пак до Брезите, където след кратък размисъл реших да пропусна бирата и шкембето.Хванах обиколната, красива пътека над селата, кято бе доволно кална, но за това пък си бе почти безлюдна, което направи прибирането ми до Драгалевци доста бързо и приятно. Там след бясно надбягване с една лайка излязох на паветата пак сред колите. И тогава почти насред площада се изплющях като първият човек качил се на колело.Направо не разбрах какво се сучи ама изпреварих колелото. Стресирах малко хората /благодаря им за загриженоста/ и така и така бях слязъл от колелото, взех си две бирички от близкото магазинче и газ към вкъщи, че вече се мръкваше и само дето не бе завалял сняг /малко по късно итова стана, но вече бях на топло/.
И тъй, велосипедисти надявам се успях да Ви споделя част от емоцийте, които преживях по време на тази разходка, която всъщност не е много кратка /70км/, но пък е много приятна. Поне за мен съм сигурен, че това ще е една дестинация, която навярно ще посещавам често за напред.Непрменно я посетете космическата станция /или каквото е там/, ще ви хареса.