Здравейте,
Препоръчвам ви един хубав маршрут, който минахма последния уикенд за втори път всъщност, първия път беше преди 3-4 г.
Сутринта в събота взехме влака за Лъкатник, както знаете, вече е разрешено да се взимат колелата във влака, само се купува билет за 2 лв. От Лъкатник се качихме през Миланово до Дружевската седловина и оттам - голямо спускане през две села към гр.Вършец. Оттам отидохме към Клисурския манастир, където и спахме. На други ден, неделя, отидохме до Враца, където взехме влака за София.
Маршрутът е много приятен, "голямото изкачване" е към Миланово, доста е стръмно, 12% е наклона на пътя, но е около 5-6 км. дълго. Така че най-много за час се добирате до горе, а после следва дълго спускане през заобиколен с акациеви дървета път, много е приятно. Вършец е малко курортно градче, със съответната заспала курортна атмосфера за извънкурортния сезон. Клисурския манастир е в подножието на вр.Тодорини кукли, който не се е уморил достатъчно от прехода, може да изтича до горе още същия ден. А може и да останете специално за качването още един ден, околността е красива, заслужава си човек да й се порадва. В самия манастир се спи - при доста прилични условия, има и "магерница", където се похапва. За път до Враца ви препоръчвам да карате покрай язовир "Среченска бара", през селата Слатина, Драганица и Черкаски, докато стигнете до пътя Вършец - Враца. Последните 10-11 км. за съжаление се кара по пътя Монтана-Враца, по който има доста движение, но няма как. Като възможност на около 3-4 км. преди Враца може да се отбиете до манастира "Св.Иван Пусти" - на 1.5 км. от шосето.
На когото тръгне по маршрута - приятно прекарване!

ZigZag: Днеска се засякохме , пиехте бира в кокаляне нали ?

bocicha... : цял ден там си седяхме... icon_rofl.gif

Ами още от сутринта началото беше много обещаващо:

Филма:

http://vid.data.bg/0tq94jgj#vid

Събрахме се пред Билла - Младост.Всички бяха навреме,никой не закъсня с изключение на един Мамут който беше беше забравил за смяната на времето.Ами то не е и нормално да се сменя времето.Времето е постоянна величина и който е решил да си играе с него е болен мозък ама това е друга тема.
Та като тръгнахме от Биллата последва едно прияяяяяятно предвижване към Горубляне през Младост покрай едни скокчета по които някои позагряхме :) после по един мноооого натоварен път/тръпка :)))/ и най сетне стигнахме Герман.Там ни настигна Мамута който преодоля ограниченията на времето и бърз като вятъра успя да се включи успешно към групата.Леко приятно каране,хапване на две три места,почивка и изчакване на поизостаналите и от там яко кално катерене към Половрак.Малка почивка и там,пак ядене/то някои не спряха да ядат де/ ама то си е нормално/бе не съвсем :)/

Последва шеметно/не по малко кално и емоционално спускане по пътека която минава покрай Ловната Хижа и от там към Панчарево и разбира се традиционната бира на финала в Кокаляне.За съжаление,снимачната техника не беше вече под мое командване.Но деня беше невероятен,както винаги с тази компания

"Палещото Слънце" е един класически ХС маршрут,ненатоварващ и предлагащ спокойно каране по широк утъпкан път.Наречен е така заради открития терен по който се кара.Желателно е да се кара през ранна пролет или късна есен,защото в по голямата си част е по открита площ и сянката е кът.Но няма да съжалявате ако покарате по него.Спокойствието и тишината са пленителни.Хубаво е поне един литър вода да се носи,защото по трасето не се намира много.Вече около мините има нещо,което ще запазя за изненада за сега.Не е бира обаче,не си мислете :) :) :)

Това каране за мен и по добрата ми половинка щеше да е първото за сезона 2008 г. и първото за мен излизане с колело в планината след сериозна травма и операция на глезен.Много се притеснявах,че няма да съм в необходимата физическа кондиция и първоначалното ми намерение беше да покараме в по тесен кръг за да не изпитвам угризения,че ще бавя групата,особенно нагоре.Но както са казали хората: Човек предполага,Господ разполага.Групата която се опитвах да събера не се събра тъй като карането съвпадна и с Националния Празник 3-ти Март.
Всеки го бяха подгонили разни ангажименти и до последния миг така и нямаше организация.На едно друго място прочетох,че една друга група колоездачи подготвя ходене което съвпадаше с нашата посока и аз все пак се престраших да споделя с тях нашите намерения.Те откликнаха с тяхната както разбрах по късно типична за тях отзивчивост и готовност за среща с нови приятели и съмишленици с желание да се засечем някъде по трасето.И така,станахме сутринта с жена ми,времето беше неустоимо,аз усетих как ръцете и краката започнаха да ме присърбяват,усетих,че няма
да издържа дълги приготовления и с нетърпение бързах да се метна на байка.Докато жена ми привършваше с приготовленията си аз пиех сутрешното си кафе и реших за последно да отворя електронната си поща за да видя дали все пак в последния момент някой не е решил да ни последва.Никой не беше решил подобно нещо,но прочетох нещо,което ме обнадежди и зарадва.Едно момче беше прочело за предстоящето събитие и питаше дали може да се присъедини към нас.Е как да не може,та нали това е целта,да сме повече,да е по весело и по хубаво и да се събираме все повече и повече съмишленици които харесваме този спорт.Искренно се надявах да не съм закъснял и навреме да съм прочел написаното от него.С надежда му изпратих отговор и номера на телефона си и най сетне настъпи заветния миг.Понесохме колелата надолу по стълбите,крака ме наболяваше но притесненията ми лека полека се стопяваха под лъчите на напичащото слънце.Тръгнахме щасливи към най голямото изпитание – Околовръстния път на София.Няма да го описвам,че той не подлежи на описание.Телефона ми се развъня и след като отговорих,чух един весел изпълнен с енергия глас.Беше Асен - момчето което бе пожелало да дойде с нас.Веднага се разбрахме къде ще се изчакаме и групата стана с един повече.На втората минута след като се запознахме вече знаехме,че ни предстои един прекрасен ден.И така тримата въртяхме смело педалите по околовръстното шосе,разговаряхме за какво ли не когато това беше възможно и се наслаждавахме на усещането което следваше след всеки прелетял покрай нас камион.Няма две мнения – тръпка си е това шосе и това си е.Стигнахме разклона за Лозен и задрапахме по гордо изправилия се пред нас баир.Един приятел така и не разбра,как може този баир да се изкачи с колело при положение,че и колата му се “задъхвала” по него. Е приятелю – МОЖЕ.Когато си достатъчно ентусиазиран и мотивиран,когато си в компания на сърдечни и усмихнати хора, всичко може.Вземи си колело,яхни го и ела с нас да видиш още колко неща са възможни.Както си катерехме баирчето,зад нас свирна клаксон на кола.Един тъмно син бус ни задмина и спря.Когато наближих,през задния прозорец на багажното отделение видях около 5-6 колелета подредени старателно и в следващия миг вече се запознавах с поредния за деня усмихнат и весел човек.Ей този ден наистина беше обещаващ и пълен с приятни изненади.Оказа се,че това е Бокича - един от колоездачите от Велоклуб-Мамут с които бях споделил намеренията си за празничния ден.Разбрахме се да се чакаме,по точно те да ни изчакат в Лозен и заедно да продължим нагоре в Лозенската Планина.Така и стана.По пътя се срещнахме с още едно девойче с името Ани ,която си беше от Лозен и както се бяхме разбрали предварително се срещнахме в центъра и продължихме към другата среща.Най накрая групата се събра и се заизкачвахме по една прекрсна планинска пътека.Пътя беше твърд и сух/мечтата на планиския колоездач/.Тук таме в по сенчестите и закрити места имаше по някоя и друга локва но това не можеше да ни притесни.Стигнахме до един заслон,където беше пълно с коли а въздуха и главите ни започнаха да се разцепват от кънтящата сръбска музика.Да ме прощават братята Сърби ама не ми понасят техните ритми.Снимахме се набързо,уговорихме се да се чакаме понякое време пак на това място и се разделихме на две групички.Едната тръгна да покорява връх Половрак а другата тръгнахме към Лозенския манастир Св, Спас.Независимо от сезона,пейзажа около нас беше красив и действаше успокояващо на всички сетива.Напълнихме бидончетата с несравнимата планинска вода и след кратък престой се заспускахме надолу към заслона.И това спускане,макар и кратко си беше вълнуващо и изпълнено с емоции произтичащи от срещите с разхождащите се по пътеката туристи.Живи и здрави без жертви както от наша страна,така и от страна на туристите спряхме отновопри прословутия озвучен с вече по ориенталски ритми заслон.Стана ясно,че няма да издържим дълго на това място.Тъкмо се нахранихме с домашно приготвените сандвичи,когато долетя и групата тръгнала към върха.Възбудени от страхотното спускане,не се заседяха дълго и се приготвихме за предстоящото шеметно спускане към селото.Яхнахме байковете и полетяхме надолу по пътеката.Отбихме се по една пряка пътека минаваща през борова гора и съдържаща в себе си вълнуващи елементи на фрийрайд.Последва невероятно спускане през гората.Спирахме само за неизбежните снимки разбира се и продължавахме надолу.След един завой налетях на по едрички камъни,които в момента в който стъпих върху тях се раздвижиха като живи,като река във всички посоки.Последва и вълнуващо падане което си беше част от тръпката.Още един от групата последва примера ми и се обърна в една купчина от изсъхнали клони.Не можах д видя точно как стана,но успях да чуя последвалия звук от пaдането който напомняше на звук от паднала върху ламаринен покрив наковалня.Обзе ме притеснение в първия момент,но момчето с псевдонима Chincho се изправи сякаш сега ставаше от сън,яхна колелото и полетя отново надолу.Финала на спускането бе полят с ледено студена бира и весел и приятен разговор.След кратка почивка завъртяхме педалите обратно към къщи.
За нас това бе един много вълнуващ и изпълнен с много емоции и приятни мигове ден с колоездачите от “Велоклуб Мамут” които са една несравнима весела компания от сърдечни и усмихнати хора.С удоволствие бихме споделили и други маршрути в тяхната компания.

Събота, но ако времето не позволява ще остане за неделя при хубаво и приятно време ще има приятно маршрутче на Витоша. Маршрутът решихме да е към р.Брезите (малко след Железница). Тръгване по обет от кв.Лозенец посока кв.Драгалевци минаваме през к.Симеоново, с.Бистрица и с.Железница и от там надолу по пътеката (която е чaст от състезанието 100км на Витоша) към кв.Бояна. Всички които искат да дойдат са добре дошли нека пишат. :)

Здравейте, приятели, с малко закъснение сядам да споделя с вас интересното маршрутче, което си спретнах наскоро.Реших да се разходя до въпросната космическа станция. Най- интересното може би бе това , че научих за въпросният обект на 300км от София, докато бяхме на вело-ралито в Ст. Загора.И тъйй........потеглих по обяд от „пред гаража” и поех по познатата /не особенно приятна заради колите/ посока: през Хладилника-Драгалевци-Симеоново-Бистрица- Железница до местноста Брезите.Там на разклона при едноименното заведение кривнах по посока на с.Плана. И там започна същинското приятно каране.Търкалях се по безлюдното пътче покрай ухаещите борови горички и така неусетно /не че е далеч/ стигнах разклона при с.Плана и съседната й махала /следващия път ще се постарая да й запомня името/.Завих на дясно към махалата и след кратко изкачване вече се търкалях с новото си колело покрай къщите.Набързо се измуших от махалата и излязох на високо и открито при картофените ниви и започнах да се оглеждам за космическата станция.Викам си:”Ще да е на високо, че да я виждат извънземните...”, да ама не.